И ето ме.
Ще трябва да призная
(макар че винаги се правя на корав),
нелеко е –
спокойствие желая –
а често ме изпълва силен страх.
В очите им,
на хората очите,
живея аз – а не във своя дом.
Простете ми,
когато със парите
събрани правя се на по-голям от слон.
Така постъпват,
учен съм, мъжете,
така държат се само силните мъже.
Сълзите не допускат вън и цвете
подхвърлят на жена си след цицина или две...
© Емил All rights reserved.