И ето ме.
Ще трябва да призная
(макар че винаги се правя на корав),
нелеко е –
спокойствие желая –
а често ме изпълва силен страх.
В очите им,
на хората очите,
живея аз – а не във своя дом.
Простете ми,
когато със парите
събрани правя се на по-голям от слон.
Така постъпват,
учен съм, мъжете,
така държат се само силните мъже.
Сълзите не допускат вън и цвете
подхвърлят на жена си след цицина или две...
© Емил All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
