Признания
І.
Аз от теб не искам, мили,
да си силен, съвършен.
Само да ти стигнат сили
да обичаш като мен!
Няма нужда и от чудо
в името на любовта,
но да палиш в мене лудо
сладък огън във кръвта.
Аз на него ще се грея
и ще зная, че си мой.
С тебе аз ще се гордея,
ти за мен ще си герой.
Щом до тебе се събуждам
и заспиваш ти до мен,
всичко друго е ненужно
и щастлив е моят ден!
ІІ.
Питаш ме с какво съм те пленила?
В сърцето ми е скрита тази сила.
Една вълшебна стара тайна знаех -
с ЛЮБОВТА си нежна те омаях.
Обичам те, любими! Туй ми стига
да те „пленя” с най-сладката” верига”,
за да те имам до последния си ден,
а ти да си щастлив на Любовта във плен.
© Генка Богданова All rights reserved.
