Dec 14, 2012, 4:32 PM

Признателност 

  Poetry » Love
540 0 6

Усмивките мои говорят.

Гласът ми открито кънти.

Щастието ходи при хора,

с родени за обич души.

 

Децата ми щом се край мене

и ти - неизменно до мен.

В живота си се чувствам потребна.

Жена съм  в щастливия плен.

 

Каквото в годините сторих,

направих  го само с  тях.

Те бяха за мене опора,

с крилата им млади летях.

 

Дариха ме с обич голяма

и пълна с надежда торба.

Заставам пред черквица няма

и паля свещичка една.

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Иваничка, благодаря ти !
  • Красиво и истинско!
    ПОЗДРАВИ!
  • Ласка, колко си мила.Достойна за името си. Благодаря ти !
    Светле, от сърце ти желая и на теб щастие !
    Ели,ти си чудесна приятелка и от сърце ти благодаря за това.
    Белла,човек трябва по-често да застава пред свещичка.Тогава става по-добър.Повярвай !
  • "Щастието ходи при хора,
    с родени за обич души."

    Хубаво е, Щастливке!
  • Щастлива жена ...
  • Благодарността е добродетел...
    Поздрав, Вятърко! )
Random works
: ??:??