Усмивките мои говорят.
Гласът ми открито кънти.
Щастието ходи при хора,
с родени за обич души.
Децата ми щом се край мене
и ти - неизменно до мен.
В живота си се чувствам потребна.
Жена съм в щастливия плен.
Каквото в годините сторих,
направих го само с тях.
Те бяха за мене опора,
с крилата им млади летях.
Дариха ме с обич голяма
и пълна с надежда торба.
Заставам пред черквица няма
и паля свещичка една.
© Елена All rights reserved.