Feb 16, 2011, 9:07 PM

Признателност

  Poetry » Other
1.2K 0 4

Усмивките мои говорят,

гласът ми открито кънти,

че щастие ходи при хора

с родени за обич души.

 

Децата ми щом са край мене

и ти - неизменно до мен,

животът си чувствам потребен,

жена съм в щастливия плен.

 

Каквото в годините сторих,

направих го само със тях.

Те бяха за мене опора,

с крилата им млади летях.

 

Дариха ме с обич голяма

и пълна с надежди торба.

Заставам пред черквица няма

и паля свещичка една.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...