Усмивките мои говорят,
гласът ми открито кънти,
че щастие ходи при хора
с родени за обич души.
Децата ми щом са край мене
и ти - неизменно до мен,
животът си чувствам потребен,
жена съм в щастливия плен.
Каквото в годините сторих,
направих го само със тях.
Те бяха за мене опора,
с крилата им млади летях.
Дариха ме с обич голяма
и пълна с надежди торба.
Заставам пред черквица няма
и паля свещичка една.
© Аз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
