Призови ме!
Мълчалива и кротка съм аз,
при раздори не си отмъщавам,
но дочуя ли гневния глас,
от дома без следа заминавам.
Обикалям света без билет,
невидима с ефирна премяна,
надарена с талант на поет...
и на всеки донасям промяна.
Непозната ми е гордостта,
и при всички приятелски срещи,
ще те свържа без страх с вечността,
чрез прегръдките страстни, горещи.
В автобуса, в тълпата, в трамвай...
Ще ме срещнеш на плаж край морето...
и накичена с роза през май,
ще ти пратя стрелата в сърцето.
* * *
Ти избра самотата си сам.
Вместо мен, тя сега те прегръща.
Тишина като в призрачен храм,
е обгърнала твоята къща.
След вечерята, в сумрачен здрач,
сред студени стени мълчаливи–
в тъмнината ти идва до плач –
от блуждаещи спомени сиви.
Бях ти първата светла мечта,
мълчалива и кротка, красива,..
Днес очакваш да чуеш вестта...
Обичта ми все още е жива!
Призови ме! И може би пак
в теб ще съм се отново влюбила.
Ще се върна със звездния знак,
заредена с космическа сила!
17 октомври 2021 –
10 март 2022,
20 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
