Пробуждане
И те сънувам, моя нежна и уханна.
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима
надеждата ми – лястовичка бяла.
Аз нея чакам в стогодишната си зима
и знам, света е с обич прелетяла.
Събирам топлинка в лъчите отразени,
в душиците на градските врабчета.
Щом долети и кацне тя при мене,
в сърцето ми с любов южняк ще шета,
ще се пробудя с тебе, пролет. Ще засветя,
боички ще разсипе пак дъгата,
под ласката ѝ топла, и позната,
на любовта ми, скрита в хиляди лалета...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
