Продължение...

Poetry » Civic

732 1 0

132/ Най-истински се чувстваш вечер,

тама когато долети,

светулките щом щъкнът вече

и грейнат едрите звезди.

Отърсваш лятната жерава

"балкана" хлад като раздава

и иска да те утеши...

Ти чакаш щурите мечти!

И сам самичък щом останеш,

и в судормата сам стоиш,

гърбиците си да равниш,

и щастието си за славиш!

И ей така успокоен,

ти чакаш новия си ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0