Продължение...

Poetry » Civic

727 1 0

132/ Най-истински се чувстваш вечер,

тама когато долети,

светулките щом щъкнът вече

и грейнат едрите звезди.

Отърсваш лятната жерава

"балкана" хлад като раздава

и иска да те утеши...

Ти чакаш щурите мечти!

И сам самичък щом останеш,

и в судормата сам стоиш,

гърбиците си да равниш,

и щастието си за славиш!

И ей така успокоен,

ти чакаш новия си ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0