148/И така за всичко писах!
Но ред на никой не четях!
Жена си от четец отписах,
но с „писането си не спрях!
Но точно преди шест години,
не казвам по какви причини,
за моя труд ми дожаля
разбрах, че туй ще е беля!
Наивно аз се разпищових
и с хора вещи във това,
аз свързах своята съдба,
и томаховката зарових!
И оттогава аз разбрах,
че доста фенове събрах...
© Христо Славов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
