13.04.2017 г., 13:51

Продължение......,

498 0 0

148/И така за всичко писах!

Но ред на никой не четях!

Жена си от четец отписах,

но с „писането си не спрях!

Но точно преди шест години,

не казвам по какви причини,

за моя труд  ми дожаля

 разбрах, че туй ще е беля!

Наивно аз се разпищових

и с хора вещи във това,

аз свързах своята съдба,

и томаховката зарових!

И  оттогава аз разбрах,

че доста фенове събрах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...