Dec 17, 2016, 4:47 PM

"Продължение" на първата ми книга

  Poetry » Civic
523 0 0

19/С парите общи от хазната,

капитала се създаде.

Във тайни срещи по страната,

на  своите Андрей раздаде.

Със  куфарчета  за отплата,

той  разпределяше парата.

И по-късно както  разбрах,

ни чакаше терор и страх.

Храните скриха от пазара...

Настана поголовен глад.

Събряха „мутри” най-отзад.

И Свободата се разкара!

Полувековното им зло,

не си отиваше само!

 

 

20/ Живота ни така се срина...

Изкарваха си го на нас.

Тъй бе година след година,

ний нямахме държавна власт.

И „мутрите” страха ни взеха.

От нийде нямахме утеха

Създаден би престъпен клан

И всичко ставаше по план.

Разбойниците напористи,

опитаха да ни внушат,

че е погрешен този път,

щом няма в него комунисти!

И в мътната вода, без съд,

те взеха риби да ловят!

 

 

21/ И със създадените групи,

притиснаха ни със терор,

докато всички се надупим

и не им даваме отпор....

И от всеобщата уплаха,

в дома се всички окопаха.

Тъй с „мутрите да водят спор

и с техния жесток топор.

Решетките не ни спасиха.

И в този хубав божи свят,

ний заживяхме като в Ад.

Врата на всички ни извиха!

Животът ни във тези дни

със турско робство се сравни!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...