Проглеждане

Jul 5, 2020, 5:09 PM

Poetry » Strict forms

835 0 2

Виновен бе. Признаваш. Тръгна тя

обидена от хладното ти его.

Замина тъжна много надалеко

и тъмен облак мигом долетя.

И слънцето се скри. Без светлина

изсъхнаха дървета и цветя.

Душата ти, самотната, видя

какво е мрак и болката позна.

Затворник на съдбата, колко сам

в живот без нея да си осъзна.

И в сивата, безлика тишина

за прошка молеше изпитващ срам.

И тя прости, и тя се върна. Светна.

Ти вече нов от любовта прогледна.

Please sign in with your account so you can comment and vote.