Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник –
завива край дюкяна с плътни щори.
И толкова е жив – самотен бродник –
че би могъл дори да проговори,
за да ти разкаже, как се е родил
в покрайнините и по воля Божа,
в часове, в които първите петли
дерат на мрака люспестата кожа. ...