Проговорилият камък
Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник –
завива край дюкяна с плътни щори.
И толкова е жив – самотен бродник –
че би могъл дори да проговори,
за да ти разкаже, как се е родил
в покрайнините и по воля Божа,
в часове, в които първите петли
дерат на мрака люспестата кожа.
Шосетата блестят, асфалтът мокър
изпод маркучите издиша нега.
И край стените със олющен цокъл
промушва слънцето лъчи през него –
покрай реката – да прескочиш пътя,
до моста после да завиеш вдясно
и как в росата косове се къпят
да видиш. Гледката е тъй прекрасна –
та чак боли, когато дишаш. И ням –
човек не си, ни звяр, ни птиче,
а само къс безформен, тежък камък
от който скулптор няма да изсича
барелеф или пък надгробна плоча,
едно природно безпредметно нищо.
И хладината със езика си обложен
облизва те и кротко те разнищва.
Това е утрото – напъпило и свежо –
и като дъх под ризата се свлича,
и е красиво толкова, и нежно,
че няма начин как да не обичаш.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красива поезия, Валя!
-
...и как в росата косове се къпят...
Валентина. уж всички гледаме едно и също, а ти виждаш. Неподражаем е твоят свят - магичен и по-добър от реалния. Удоволствие да да спре човек при теб. Поздравления! -
Много красиво и образно,Валя!Поетично изцяло!Поздравление!
Привет от мен! -
Красива поезия!
-
Мммм..., богата образност..., блестящо...!!!
-
Проговори ми камъкът и почувствах утрото -"напъпило и свежо", как "като дъх под ризата се свлича", "красиво толкова и нежно, че няма начин как да не обичаш". Поздравления и за тази великолепна творба, Валя!
-
"изпод маркучите издиша нега." ?
Маркучите в буквалния смисъл ли са
-
Няма начин! Удоволствие беше да прочета. Пишеш истинска поезия, Валя! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
