May 28, 2013, 11:25 PM

Проклетникът

Poetry » Love

474 0 0

Проклетникът беше всичко.

Беше земя, беше небе.
Беше пясък, беше море.

Беше усмивка, беше сълза.
Беше радост, беше тъга.

Беше слънце, беше облак.
Беше вода, беше огън.

Беше шум, беше тишина.
Беше мрак, беше светлина.

Беше ден, беше нощ.
Беше слабост, беше мощ.

Беше омраза, беше любов.
Беше спасение, беше погром.

Беше всичко и беше нищо.
Един беше и беше всички.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0