Проклинам деня, в които те срещнах!
Мразя те,
мразя всичко, което ми напомня за теб!
Мразя града, в които те срещнах!
Мразя мястото, на което се запознахме,
мразя всички места, на които ходихме!
Защо трябваше да се появяваш в живота ми?
Защо, кажи ми, защо?
Така ме нарани, че вече мразя и себе си!
Заради теб... вече не вярвам в любовта!
Заради теб... вече не мога да обичам!
© Хриси Цекова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
