Проклинам деня, в които те срещнах!
Мразя те,
мразя всичко, което ми напомня за теб!
Мразя града, в които те срещнах!
Мразя мястото, на което се запознахме,
мразя всички места, на които ходихме!
Защо трябваше да се появяваш в живота ми?
Защо, кажи ми, защо?
Така ме нарани, че вече мразя и себе си!
Заради теб... вече не вярвам в любовта!
Заради теб... вече не мога да обичам!
© Хриси Цекова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
