Защо да има стих за Пролетта,
когато тя е тъй вълшебна;
когато тя е скрита в любовта...
и в твоите очи е настанена?...
Защо да има стих за Пролетта,
когато тя разцъфа в нежност?
Когато всички сетива
усещат тази ù безценност?
Защо да има стих за Пролетта,
когато птиците и днес ще пеят;
когато всичките сърца
изпълнени са само с Пролетта?!...