Цвете мое и любимо,
разтваряш си цветовете и ме вдъхваш със живот.
Дърво мое, тъй скъпоценно,
накланяш си клоните и мисля, че стигат до небето.
Гора моя и изворът на прелестта,
омайваш ме с твоята тишина.
Цветя, дървета и гори, разкрийте вашите красоти,
ето стигна пролетта,
предайте ми радостта!
© Косара Коцева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
