Тихо, скромно до бора леската
лист по лист свойта риза тъкми.
Дрозд припява, кълвачът отмята
пролетта в часове и по дни.
Теменужки надничат в тревите
край синчец и великденче нежно,
а жълтугата радва скалите
с красотата си в златни одежди.
Бистър ручей под камъка блика
покрай слънчево, ярко лютиче.
Пролетта с пълни шепи иглика
в цветна дреха гората облича.
© Калина калина All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
