Тихо, скромно до бора леската
лист по лист свойта риза тъкми.
Дрозд припява, кълвачът отмята
пролетта в часове и по дни.
Теменужки надничат в тревите
край синчец и великденче нежно,
а жълтугата радва скалите
с красотата си в златни одежди.
Бистър ручей под камъка блика
покрай слънчево, ярко лютиче.
Пролетта с пълни шепи иглика
в цветна дреха гората облича.