Mar 22, 2008, 5:58 PM

Пролетен ден

  Poetry
687 0 0

 

Във ранния топъл, пролетен ден

със вятъра аз си играя.

Той гони ме или бяга далече,

в очите ми прах разпилява.


Докато усетя със него политам

и се рея като птица в небето.

А слънце с усмивка от облак излиза

и с парещи пръсти топи ледовете.

 

Във ранния топъл, пролетен ден

потърсих навън красотата.

Във стръкче трева,

вред птичите песни,

потънах в нежен парфюм

от цветята!

 

Във ранния топъл, пролетен ден

таен копнеж се заражда -

да намеря в човека човешкото.

Да намеря в човека лъч светлина,

струящ от душата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...