Apr 11, 2013, 6:14 PM

Пролетен дъжд

  Poetry » Love
799 0 0

Пролет е, но навън вали... 

капките се гонят като прощалните сълзи... 

И топло е, но все пак вали,

вали поройно и в моите мечти... 

 

В този дъжд е тъй самотно,

навява само мрак и тишина... 

И защо не дава път на слънцето,

да озари за миг една измъчена душа...

 

Вали.... Навън е пролет... 

а моето сърце е тъй сиротно... 

И мечтае то за последен полет,

влюбено да излети свободно... 

 

Капите се гонят, като прощалните сълзи,

а някъде навън се чуват песни

на птици...

Пролет е и навън вали... 

Вали поройно и в моите мечти...  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...