Пролетен етюд
Отвън е пъстролика пролет,
летят чакали на ята.
Те сред невидими комини в полет
уцелват своите гнезда.
Настанало е поетично време.
Лъчиста Слънка е прогонила нощта
и жаби-грации без никак да им дреме
естрада вдигат, ешафод за тишина.
Клониран старец с памперс на главата
заглежда някаква жена,
която яхнала калинки е с пола развята
Оставя аромат и красота.
Сред цветове девойка бела.
Поръсена ѝ пазвата с брашно.
Събира момци, паяжина е изплела
там сластно мачка ги, като тесто.
Поемам дъх и идват пъстри многоточия.
Очите ми сега са пухкава сметана.
Дочувам песен във шумящи слепоочия,
там мисълта отдавна не остана.
Но аз поет съм, гений необикновен.
Крещя в ушите на щастливи хора.
И пея с цифри стих красиво сътворен.
Той светъл лъч от рентген е в простора.
О, Боже... О, Господи... О, Боже...
Нима умирам аз от бобени шрапнели.
Защо орисал си ме думи да редя
провлачил крак връз крак с метафори умрели.
Бърз седмичен бюлетин на сайтовата поезия :)
© Гедеон All rights reserved.
