Изпраща слънцето лъчите
и ги заравя във пръстта.
От тях се топлят и очите,
без оглед и на възрастта.
Поникват пролетно тревите
от слънчевата топла жар.
Забиват се във нас стрелите
и палят летния пожар.
Изправят се дървета тъжни -
забиват връхчета в небе.
И кръговете им окръжни
растат и се множат по две.
Че всяка пролет е красива:
облича всичко в резеда.
А всяка капка е магия
и бляска в длан, като звезда.
© Никола Апостолов All rights reserved.