На горската полянка
свикаха седянка
белите кокичета,
скромните момичета.
Техни малки дружки,
сини теменужки
весело се смеят,
чудни песни пеят.
Верните другари,
жълти минзухари,
вече се събират -
булки ще избират.
Ергени-кукуряци
са горските юнаци.
Седянката те пазят
цветята да не газят.
Ясно слънце грее,
зайчета лудеят.
Малка катеричка
със една сърничка
весело играят
в пролетна омая.
Стига тежка зима,
нека пролет има!
© Василена Т All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
