На горската полянка
свикаха седянка
белите кокичета,
скромните момичета.
Техни малки дружки,
сини теменужки
весело се смеят,
чудни песни пеят.
Верните другари,
жълти минзухари,
вече се събират -
булки ще избират.
Ергени-кукуряци
са горските юнаци.
Седянката те пазят
цветята да не газят.
Ясно слънце грее,
зайчета лудеят.
Малка катеричка
със една сърничка
весело играят
в пролетна омая.
Стига тежка зима,
нека пролет има!
© Василена Т All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
