На горската полянка
свикаха седянка
белите кокичета,
скромните момичета.
Техни малки дружки,
сини теменужки
весело се смеят,
чудни песни пеят.
Верните другари,
жълти минзухари,
вече се събират -
булки ще избират.
Ергени-кукуряци
са горските юнаци.
Седянката те пазят
цветята да не газят.
Ясно слънце грее,
зайчета лудеят.
Малка катеричка
със една сърничка
весело играят
в пролетна омая.
Стига тежка зима,
нека пролет има!
© Василена Т All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
