Отиде си проточената зима
със ледените, сиви часове,
с умората и с пустите алеи,
с липсващите птичи гласове.
Приижда пролетта отново зрима
с живот прелива, в песен се люлей.
Росата нежна с чистота облъхва,
нетърпеливи клонки се разлистват.
Ветрец рисува в меките треви,
пчеличките от цветове се слисват.
Жужи живота, сила нова вдъхва,
от тишината дълга няма и следи.
© Мария All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
