Пролетно
Не ми подарявай цветя.
Нека светят в земята!
В огледалния свят са очи -
на добрия отец светлината!
Не откъсвай от мене ни стрък,
там посята е вяра. Трябва ми
мъничко тласък от рамо,
щом падам. И крило за начало.
Посади ми в сърцето любов!
Да поникне пролетно чудо,
над мен - нежносин благослов,
ти - като всичко сънувано!
© Златина Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
