Пролетно-есенно...с котка естествено :)
Не знам дали животът се обърна,
или пък се зарáвни моят път,
или от мен съдбата се отвърна,
та нощи ранни дните ми къся́т.
На спомените тлеещи керванът
не спира – но защо не ме теши?…
Защо снеговалежът не престана
в душата ми – щом пролет вън цъфти?
Щурецът нощем нещо взе да стърже,
гугутките проспиват сутринта.
Със стъпките ми, някак все по-сдържани,
изчезна от гласа ми песента.
И паякът си тръгна, не доплете
започнатата плетка за любов.
Объркал на конците цветовете,
за ново плетиво не бе готов...
И ето ме – в заравнения делник,
в заглъхналия ден преди нощта,
с кервана спомени като отшелник
и с котката – ей тъй, да се теша…
***
Но… котката е котка ненадмината,
готова винаги да ми даде
от своите животи половината –
та пред камината до век да си предем.
© Венета All rights reserved.
Благодаря ти, Наде, и сиамката Мими също ти благодари! И с лапичка ти помаха: "Здравей!" Хубава вечер и от двете ни!