Пролетно посвещение
Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър...
Да долита безгрижното детство на клюна на щъркел.
Малки пухкави пиленца нежно да гали ръката ми.
И на скута любимата котка Сантуца да мърка...
А от кухнята мама да вика: „Готов е обядът!”
В порцеланови купички супа да сипва – от лапад.
Край трапезата цялото наше семейство да сяда.
Да ухае на пресни яйца и зелена салата...
Разтопи тази снежна тъга, разлудувай ме, пролет!
Щом съм нужна на някого, няма да бъда самотна.
Раздвижѝ уморените мои криле в късен полет!
И ще пея със славеи в хор песента на живота!...
Албена Димитрова
14.4.2018.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
