anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Mar 22, 2008, 5:16 PM

Пролетно равноденствие 

  Poetry » Other
769 0 4

Светлината и мракът

пак армии

срещат

на черно-бяла дъска -

напразен е устремът,

жалко за жертвите:

Господ

отсече "реми".

За отмора

примамва мигът,

отлетя

сивооко свъсен денят -

безветрено лунна,

безоблачно тиха,

пристъпва

усмихната нощ.

Ти залостваш вратата,

която

дели световете:

твоя и чужд;

възторжена пролет

навън се разлиства,

в теб

есенно хладно ръми.

И самотна вечеря

на голата маса -

без цвете,

глъчка и свещ...

Солен ти е хлябът,

сладникава - рибата,

виното

странно горчи.

А извечната битка

за дъх продължава

от утре -

с изгрева гонг...

Да влязат на пръсти

и всички чудовища -

тези,

с добрите очи!

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??