Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час,
вдъхновен от непонятен порив.
Хор от мигове с бълбукащ глас
за любов неспирно ти говори.
И понесъл раница мечти,
хълмове на щастие катериш.
Със хвърчилото на радостта литни
над тревите...за да се намериш.
© Младен Мисана All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
