Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час,
вдъхновен от непонятен порив.
Хор от мигове с бълбукащ глас
за любов неспирно ти говори.
И понесъл раница мечти,
хълмове на щастие катериш.
Със хвърчилото на радостта литни
над тревите...за да се намериш.
© Младен Мисана All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
