Mar 6, 2014, 12:34 PM  

Пролетта идва от север... 

  Poetry » Landscape
542 0 5
ПРОЛЕТТА ИДВА ОТ СЕВЕР...
 
                                                                                                   ... до пролет, до другата пролет...
    Тя, пролетта, дойде прекрасна...
 Н. Вапцаров


Пролетта идва - от юг. А дано!
Но котката не разбира от дума!
Гледа празното птиче гнездо
и н градината ланската шума.

 


Пролетта идва. И - май закъсня...

Боже, човек дали предчувства си края?

Беше ноември, за март говореше тя,

тихо шепнейки: "Дай, Боже!" и "Не зная..."

 

Беше ноември... С мъгли, снегове

пътя сетен вихрушка премете

грижливо и карамфилите - с клюмнали цветове

под снежен саван скри - още живи...

 

После... стопли се - както искаше ти!

Цяла зима на пролетно слънце ухае!

Дали ù се радваш отнякъде, майчице,

и дали ти е топло?... Няма как да узная...

 

Пролетта идва от юг - не за мен.

В моята стая пресуква мъгли люта зима,

светът вън е безсмислено отчужден -

аз благославям котката: "Поне тебе си имам!"

 

Котката - котка сиамка - и тя

пресуква на зимата бялата прежда,

но подозирам - има си друга мечта -

за котараци през март - и навън все поглежда.

 

Март е... не бързам (както, приятелко, ти)

да прибирам от закачалката зимната шапка.

Загръщам се с котката, тя пуска искри -

чакам на душата си размразената капка.

 

Моята пролет не идва от юг...

Не че нещо съм против - но така си представям -

тя е някъде в мене, дреме някъде тук,

дето капката капе и път си проправя.

 

Зърррр! Телефонът! Ненужен разкош,

откак тя замина... Но звънът ме завръща:

"Ало, майко, планирам да летя тази нощ

от Москва - Осми март да празнуваме вкъщи!"

 

Моята пролет изведнъж разцъфтя!

Хващам точилката - горката ми котка

помисли - за нея е - и изхвърча,

и в миг зад комина котак я прикотка.

 

Шетам, размитам - сякаш летя!  -

в очакване обич от север да зърна!

Вече дойде и при мен пролетта -

в пояса мой географски ме върна!

 


2.ІІІ.2014 година

 

© Венета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "тя е някъде в мене, дреме някъде тук,

    дето капката капе и път си проправя."

    Усетих и харесах!
  • Благодаря,Силвия! Честит празник!
  • Хубаво!
    Празнувай, Венета...
  • Благодаря много! Така се и усещам като представител на поколение, пресирано между задълженията си към родители и деца едновременно. Редно е оптимизмът и поривът на младостта в края на краищата да победят, слънцето да изгрее /в моя случай от север , да просветлее...
  • Чета го за кой път вече... почти го преживях
    Преливащо едно такова, от черно, към сиво, до бяло.
    Много е хубаво!
Random works
: ??:??