Пролетта идва от север...
Пролетта идва - от юг. А дано! Но котката не разбира от дума! Гледа празното птиче гнездо и н градината ланската шума.
Пролетта идва. И - май закъсня...
Боже, човек дали предчувства си края?
Беше ноември, за март говореше тя,
тихо шепнейки: "Дай, Боже!" и "Не зная..."
Беше ноември... С мъгли, снегове
пътя сетен вихрушка премете
грижливо и карамфилите - с клюмнали цветове
под снежен саван скри - още живи...
После... стопли се - както искаше ти!
Цяла зима на пролетно слънце ухае!
Дали ù се радваш отнякъде, майчице,
и дали ти е топло?... Няма как да узная...
Пролетта идва от юг - не за мен.
В моята стая пресуква мъгли люта зима,
светът вън е безсмислено отчужден -
аз благославям котката: "Поне тебе си имам!"
Котката - котка сиамка - и тя
пресуква на зимата бялата прежда,
но подозирам - има си друга мечта -
за котараци през март - и навън все поглежда.
Март е... не бързам (както, приятелко, ти)
да прибирам от закачалката зимната шапка.
Загръщам се с котката, тя пуска искри -
чакам на душата си размразената капка.
Моята пролет не идва от юг...
Не че нещо съм против - но така си представям -
тя е някъде в мене, дреме някъде тук,
дето капката капе и път си проправя.
Зърррр! Телефонът! Ненужен разкош,
откак тя замина... Но звънът ме завръща:
"Ало, майко, планирам да летя тази нощ
от Москва - Осми март да празнуваме вкъщи!"
Моята пролет изведнъж разцъфтя!
Хващам точилката - горката ми котка
помисли - за нея е - и изхвърча,
и в миг зад комина котак я прикотка.
Шетам, размитам - сякаш летя! -
в очакване обич от север да зърна!
Вече дойде и при мен пролетта -
в пояса мой географски ме върна!
2.ІІІ.2014 година
© Венета All rights reserved.
