Пролетта на моя бряг
550
0
2
В душата ми -дълбока зима,
и студ сковава моите крака.
И сняг в сърцето вече има.
Безсилна е и моята ръка.
Затрупана е всяка дума...
Огнището е вече без дърва.
Снегът не иска да продума
и зимата във себе си събра.
Вселената е побеляла.
Побягнаха и всичките звезди.
Луната се е разболяла
и сее пролет в своите бразди.
А слънцето и то угасна-
зад облаци студени то се скри.
Страхът във мене пак порасна
и сняг сега в косата ми откри.
Превърнала се в слънце жарко,
ще дойде любовта ми някой ден.
С присъствието свое ярко,
ще стопли мръзнещия бряг във мен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
