Прометей
Ти.
Дойде.
Реши, че аз съм
уютно място?
и хвърли клечка.
Запали огъня в мен,
запали
мен.
Стопли ръцете си
и ме
остави
да се чудя.
Кое е по-силно?
Пукотът на пламъците
или
пукотът на разбитото ми
сърце.
Не угаснах.
Sep 1, 2017, 8:36 AM
Comments
Comments
-
-
Наистина стойностна творба. Поздрави! Ще чакаме следващото ти произведение с нетърпение! -
-
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
