Прометей
Ти.
Дойде.
Реши, че аз съм
уютно място?
и хвърли клечка.
Запали огъня в мен,
запали
мен.
Стопли ръцете си
и ме
остави
да се чудя.
Кое е по-силно?
Пукотът на пламъците
или
пукотът на разбитото ми
сърце.
Не угаснах.
Sep 1, 2017, 8:36 AM
Comments
Comments
-
-
Наистина стойностна творба. Поздрави! Ще чакаме следващото ти произведение с нетърпение! -
-
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
