Прометей
Ти.
Дойде.
Реши, че аз съм
уютно място?
и хвърли клечка.
Запали огъня в мен,
запали
мен.
Стопли ръцете си
и ме
остави
да се чудя.
Кое е по-силно?
Пукотът на пламъците
или
пукотът на разбитото ми
сърце.
Не угаснах.
Sep 1, 2017, 8:36 AM
Comments
Comments
-
-
Наистина стойностна творба. Поздрави! Ще чакаме следващото ти произведение с нетърпение! -
-
Editor's choice
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
