Sep 30, 2007, 1:41 PM

Промяна

  Poetry
677 0 11
Луната, бледоликата изпраща,
парче от своята лунна погача!
По паяжината на своите лъчи,
та тя, бледоликата, прати и мечти!

Ах,  небето ме целуна с нежни устни
и прошепна думи, неказвани често.
В душата ми премина горчива страст,
та то иска и над съня,  да има власт!

Ех, Луната в тъмнолики, звездни нощи,
там където, думите са само ноти,
животът мой...направи щур,
та той е станал...вече друг!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...