Как странно времето минава
и по нас оставя своите следи.
Вече все по-малко си говорим
и повече оставяме на телата ни, нали?
А колко беше хубаво, колко бе прекрасно
да стискам в дланите си твоите ръце;
да имам слънцето, не просто лъчи,
които да огряват моето сърце.
Обичахме се. Беше толкоз просто.
Аз единствена за теб и ти единствен бе за мен.
Не вярвах, че ще дойде време да е безразлично...
Молих се да не идва този ден. ...