Пропито с въздържание

Не брой минутите, няма да се върна,
вещаят ти само дълго очакване!
Сили не откривам пак да те прегърна...
чувствата нямат нужда от отпечатване.

Да ги вържем? Нали си съгласен?
Дълбоко в нас нека ги заровим...
Нека не очерняме мигът прекрасен,
ще го върнем, но пак ще го отровим!

С грешки отново ще бъде напоен -
мои или твои, няма значение!
И ще се наложи пак да бъде стаен
под маските на нашето влечение!

Но ще боцка като трън на тясно,
ще прави рани, ще пуска кръв...
И когато вече всичко ни е ясно
въпросът е - кой ще се откаже пръв?!