Пропуснати залези
Колко ли слънчеви залези
съм пропуснал в душните делници,
колко обиди, отронени намеци
подочух от досадни безделници.
В празници яростни флагмани
не успях в тълпите да зърна
и пропадах сред алчните бармани,
пиех дето завърна.
И остана прогнилото време
с яд да ме тегли към бездните,
на греха непосилното бреме
изпревари съдбата ми, звездната.
Много жени утешиха ме с ласки,
галеха нежно ненаситната плът,
с ритуални, разтърсващи маски
аз подготвях гробовния кът.
Как ли не ме убеждаваха
да не диря утеха в смъртта,
колко нежност и обич раздаваха,
макар да болеше в гръдта.
Не пропуснах поредния залез,
с днешния изгрев прогледнах,
красотата в душата разпалих,
зова на живота последвах.
© Димитър Станчев All rights reserved.
