Пророческо
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир,
цветя, усмивки, смях... И най-подир,
завърши ли с измамите изкусни
ще дойде зима, с посинели устни.
Врабчетата – на този град душѝ,
ще цвъркат тихо край комина пръстен
и северняк – злобар ще заглуши,
смеха на всички. Кръстен–недокръстен.
Чемширите ще скрият преспи сняг,
ноември – гладен и дръглив голтак,
ще зъзне дълго и без звук, по кучи,
щом на човек, сред хората не случи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
