Oct 27, 2007, 5:12 PM

Пророчица 

  Poetry » Civilian
697 0 8

Пророчица

Отхвърлила божествената любов,

дарена с дарба злочеста, но велика,

чужда сред своите си, а обич търси,

обречена да казва истини жестоки

и никой да не й вярва за това.

Живеейки в собствен свят,

хората нямат уши, за това,

което не искат да чуят наистина.

Дали е дарба това, което имаш

или може би проклятие жестоко?

Дори след стотици хиляди години,

името ти остава живо в паметта.

Едната, пророчица, прозряла истината,

истина жестока и унищожителна.

Ти си глас, нежен и прекрасен,

глас копнееш за някой да го чуя.

Мила дума... малко вяра...

Само за това копнее душата ти,

но и знае, че никога няма да получи.

Касандра – име силно, но и тъжно,

белег за съдба злочеста и участ жестока.

Забравена от хората си, светът те помни,

една пророчица, зряща сред слепци.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??