Mar 5, 2013, 9:44 AM

Пророк 

  Poetry
570 0 6

 

ПРОРОК

  

 

Вече е толкова просто да бъда оракул,

вече е толкова лесно да пророкувам –

мога да кажа на всеки не само какво го чака,

но и какво ще му струва.

 

Гледам през рамо и виждам лавина пътеки,

стръмни и зли, до една извървени до края –

мога да кажа не само какво ще се случи на всеки,

но и колко ще трае.

 

Вече е лесно, към края си пътят белее,

всичко, което ви чака – с мен вече се случи;

старците нямат вълшебни кристали, не са чародеи –

пътят ги учи.

 

Мога да кажа дали ще се сбъдне мечтата,

мога да кажа дали обичта ще е трайна,

зная кога съучастникът верен ще стане предател –

зная ви тайните.

 

Зная!

Но всеки по свой път през дните си крачи,

спъва се, пада, в лъжливи кумири се врича,

влюбва се, търси приятели, страда, понякога плаче,

но през оградата с чужди очи не наднича.

 

Лесно на стари години се става оракул –

вече е толкова просто да пророкувам,

мога на всеки да кажа какво точно го чака...

 

... Но на тази цена – не си струва!

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??