Прошка
Това, че ти не можеш да простиш,
остава твоя непростима грешка...
Пред истината с болка ще мълчиш
и сам накрая ще поискаш прошка...
Недей да съдиш нечия вина,
а виж ти сам какво си сторил -
дали с неволната от теб злина
не си на някой раните отворил...
Дали претръпнал, сам и отчужден
от чувствата си все ще бягаш
или отчаян в самотата ден след ден
към чашата по-често ще посягаш...
Дали нехайно ще затваряш все
след всяка обич тръгнала вратата...
И няма да си като гладно псе,
самотно виещо подир луната?
Усещаш ли ме, с този стих -
с поантата му... мисля - ясна...
Тъй както аз на теб простих -
прощавай! Не прави душата тясна.
Недей да мислиш, че във друг живот
цветя и рози ще се стелят...
И колкото да търсиш брод,
до покаянието все ще стрелят...
Куршумите на твоята вина
смъртта душевна ще преследват,
докато видиш бялата им светлина
и прошка не поискаш... и не вземат.
© Ирена Георгиева All rights reserved.
