ПРОШКА
Обичам те до болка
със сълзи на очи,
не ме отблъсквай,
моля те,
прости и ме приеми.
За мен си сладка болка
и вятър в нощта,
най-страстния любовник
за празната душа.
Ела, върни се,
моля те,
в празните ми дни,
в твоите обятия,
ела и ме стопли.
Прошка аз ти искам
с наведена глава,
за всяка моя грешка
от чиста суета.
Обичам те до болка
със сълзи на очи,
ела си и върни ми
блясъка в моите очи.
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
