Аз виждам света през очите ти,
животът във твоите вени тече.
Студени, мъглите обливат леглото ми
и времето скоро ще спре.
Два лебеда бели, сияйни
обичаха истински.
Огън и лед създадоха в нас
два беснеещи вихъра.
Бялата сянка на призрака
поиска при тебе да спре.
Горчива усмивка и огън от скръб -
разпери ти черни криле.
Лека нощ или сбогом.
Все същите думи мълвиш.
Докосна ли устни до твоите -
бягаш. Аз страдам за теб - ето виж -
изгаряш в мен последния лист
от душата ми.
Аз пак те обичам.

Прощавам ти, Ангеле,
задето уби любовта във сърцето ми
и с пожар от омраза отвърна на чувствата.
Прощавам ти, Ангеле -
шептят, кървави, устните.

Черните сълзи застиват безропотно
на мраморно бяло лице.
Продължавай да търсиш наоколо
по-чисто от мойто сърце.