Въздишката е стон във тишината
откъсната от тлеещо сърце,
усмивката е лъч от светлината
на слънце в облачно небе.
Омразата е зов на тъмнината
обсебваща продадена душа,
а любовта е дар от небесата
даряваща на волния крила.
Обидата е вик на гордостта
мехлем за хрупкавата суета,
а прошката е рай във вечността
божествено, човешка доброта.
© Неземна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
