Прощални сълзи
Красиво е лицето ти,
как искам пак да го погаля
и топло е сърцето ти,
как искам само да го притежавам...
Ала знам, че тя във теб живее,
владее всичко, дето не е мое,
а чудиш се защо ли вее студ,
защо небето тъй ни мрази...
кой е този, дето ни кълне,
а кой ни пази?!...
Треперя в твоите обятия,
за теб утеха, за мен - разпятия
и вината ме убива
и дъха ми спира...
Замръзваме във тишината
и мислиш, че не ме боли така...
та ти си я обикнал тъй отдавна,
че още от тогава съм останала сама...
Прости онез сълзи прощални,
че слабостта ми стана явна,
че да ти го кажа, не посмях,
че сърцето те залюби и да го спра, не успях...
как искам пак да го погаля
и топло е сърцето ти,
как искам само да го притежавам...
Ала знам, че тя във теб живее,
владее всичко, дето не е мое,
а чудиш се защо ли вее студ,
защо небето тъй ни мрази...
кой е този, дето ни кълне,
а кой ни пази?!...
Треперя в твоите обятия,
за теб утеха, за мен - разпятия
и вината ме убива
и дъха ми спира...
Замръзваме във тишината
и мислиш, че не ме боли така...
та ти си я обикнал тъй отдавна,
че още от тогава съм останала сама...
Прости онез сълзи прощални,
че слабостта ми стана явна,
че да ти го кажа, не посмях,
че сърцето те залюби и да го спра, не успях...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
