megans (Магдалена Василева)
108 818
Aug 31, 2006, 1:22 PM

Прощално 

  Poetry
519 0 6
И в две очи - една душа проплака.
И две ръце - потърсиха те в мрака.
Ала душата ти - потънала бе в смут,
Усмивката - премръзнала от студ
а устните ти шепнеха: "Прости ми".
Една сълза.
Сълза за теб, любими...
За теб, над който досега се смях,
но, който (колко късно осъзнах),
аз истински в душата си обичам...
За теб - искрата в моя свят тъмничен.
За тебе - който силно нараних...
Сега ме гледаш с онзи поглед тих
и казваш, че безумно я обичаш,
че тя е нежно, хубаво момиче
и не прилича с нищичко на мен...
че ти от нея си изцяло обсебен...
Мълча... И все пак смело се усмихвам.
Очите ми блестят, тъй сякаш че ще прихна
..Ала душата ми притихнала мълчи
и в сърцето ми - кърви, кърви, кърви...

© Магдалена Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??