Jan 14, 2013, 3:24 PM

Прощално 

  Poetry » Love
1190 1 8

Излишно е. От все сърце те моля:
Тръгни, дори да чуваш... Остани!
Опитах да премина, но затворен,
тъй дълго беше пътят! А незрим,

се молеше за слънце хоризонтът
изпускайки в морето рой звезди.
Пустеещ е и цехът ми ремонтен?
Как - спуканите гуми да смениш?

Претръпнах от очакване! Аз зная,
че в ляво, впрочем нещото боде!
И въпреки, че вярвам на безкраи
и в ритмите на Шекспиров сонет,

усетих, че се давя - луд мечтател,
избрал за жалост грешното въже,
което в непризнателност ми прати,
Съдбата посред някакъв брътвеж!

Върви сега. И поглед не извръщай.
Да мислиш днес не искам за вини!
Пък някога нарамиш ли си кръста,
аз пак ще бъда тук. Но като щрих!

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??