Прощално на баща ми
Сбогом г-н полковник, сбогом, татко. Остави ни самотни, без теб да чакаме следващият ден. Сълзите си как да спрем? Аз помня, татко, първата ми дума. Помня как забираше ме от градина, а аз растях година след година. Помня стихове как ти четях, как гушех се при теб, когато бе ме страх, аз помня, татко, твоята добра усмивка, помня погледът ти щом ме заболи. Щастливка съм, татко, аз щастливка,защото мой баща беше ти! Аз помня, татко, помня как ме хвалеше. Аз помня, татко, всеки ден, когато беше ти до мен. Как да приема, че сега те няма? А кой ще дойде утре с бащина обич да ме прегърне? Аз помня как ти свирех на пиано и песнички как аз ти пях, как сядах на твоето коляно щом падне мрак. Но знам, че и често не те слушах, но страдах. И гордо ще казвам отново: "Дъщеря на Полковник Кръстев съм аз!", но за мен не е важно какъв си бил в обществото, за мен е важно какъв помня те аз! Ти винаги беше усмихнат, научи ме да бъда човек. Направи ме силна, а защо сега, татко, без теб не мога да намеря лек? И веднага щом се прибера, отново в кухнята ще тичам, да търся от тебе следа. Аз "Сбогом" няма да ти казвам!" Чао" дори няма да изрека, защото знам аз, тате, с тебе няма да се разделим никогa!
Посветено на смъртта на баща ми на 8.10.2006 година.
С много обич и преклонение Николета Кръстева
© Без Име All rights reserved.
