Прощавам!

Poetry

950 7 20

Сега е вече много лесно

да ти простя…и ти прощавам!

Останаха ми рани пресни,

но вече бързо отминават…

Избрах да не тая в душата

безкрайна някаква обида!

Платих достатъчно цената

и време е да си отида!

Със себе си не вземам нищо –

и спомените ти оставям!

Защо да ровя в пепелища?...

И те обричам на забрава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Да!!!
!!!

2019-03-20T16:38:14+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Благодаря Ви, Александър! Точно това имам предвид! Има кой да съди и отсъжда!

2018-11-28T21:31:09+02:00
alx (Alexander)

Прошката не означава да се сългасиш, с това което ти е сторено, а да избереш да свалиш болката от спомена от раменeтe си, и да оставиш съда на великия Съдия.

2018-11-28T18:49:36+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Благодаря за хубавите коментари, Светла, Райна и Гавраил! Бъдете щастливи!

2018-11-25T14:05:12+02:00
contessa (Светла Асенова)

Понякога е по - добре да забравиш...

2018-11-24T22:52:27+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0