Прощавам ти, но...
И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.
Преминах в транс пустинята от земни дни
(под птици стръвни късащи месото на душата)
към Истината вулканични чувства устремил,
с очи попили в ирисите тръпката на необята.
Не нося в пазвата си скъпоценен земен дар,
а само ерес, по-свещена от петте прободни рани,
превърнала страданието ми в любов-пожар
към всички клетници за царството Ти все незвани.
На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека.
Защото сянката на страховито бъдеще надвисва
и липсва силата закрилница готова да помогне.
Безпомощни са вече даже светлите орисници,
а вяра и надежда са заключениците бездомни.
И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!
-
Убийствено силно! Поклон !
-
Чудесно е! Какво въображение имате и какъв език! Поредни поздравления!
-
Страхотно...!!!
-
Ето, това се казва поезия! Брилянтна!
-
Четеш,мислиш и разбираш че много от истините които са те водили са една маскировка зад която е безбрежие от ерес!
-
Хубаво Стихотворение!
-
Уникално! Адмирации от мен! - Това звучи, като взрив : "захвърлил хилядите кожи на живота", събуждащо...
-
Прочетох няколко пъти това откровение и след всеки прочит сякаш по малко се смалявах! Дълбоко уважавам хората, които изразяват себе си без заобиколки, без лицемерие, без фалш! Ето, такава е и твоята поезия, Младене – истинска! Нека новата седмица бъде повече от прекрасна за теб! Поздрав!
-
Много силна , смела и откровена позиция! Аплодирам те за това,че никога не се вписваш в сивотата на масите...Написано с много болка и чувство! Браво ,Младене!
-
"Не нося в пазвата си скъпоценен земен дар,
а само ерес, по-свещена от петте прободни рани,"
От кал или от ерес да градиш?
(и двете времената прокълнали са.)
Величието все посмъртно идва
за всеки поет и за Създателя...
Горчиви истини. Замисляш и провокираш както винаги. -
Великолепно изпълнение! Много ми хареса!
-
Силна и въздействаща творба, Младене! Винаги успяваш да докоснеш и съзнателното, и подсъзнателното!
-
Леле, за гърлото ме стисна...
-
Изключително!!! Каква огромна сила има в изказа и в чувствата! Впечатляваща творба,Младене!
-
Не стигат звездите! Малко са! Такава сила! Такова въздействие! И думите не стигат!
-
Браво!
-
Силна творба!
-
Невероятно!Чувствено! Прекрасно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Невежествен, кален поглед към Божественото. Тягостно става на душата на човек да чете подобни нелепости, плод на фантазия, чийто баща е до болка познат. Не просто ерес, а демоничност. Според мен такова е мисленето на разбойника, разпънат отляво на Господ Иисус Христос. Да се идентифицираш ообаче със стойности, за които нямаш мерна единица, наистина си е пълно самозабравяне. И след като ни замери с камъните на словото, Господи, прости му, той не знае какво прави (говори).
В тази вселена няма закрила извън Бога, но пък нали може да си създадем свят на илюзиите с кривите огледала на изкуството, където да подслоним обърканата си душа и да преживяваме собствените си халюцинации.
И нещо важно, синове (с малка буква) сме на Бога, но само когато Го следваме. А Той е в своите заповеди.