Mar 3, 2006, 10:27 PM

прости...

  Poetry
757 0 0

Когато вечер затваряш очи,уморен от дългия ден

и тайно си мислиш за мен..

те боли,сърцето ти разкъсано кърви.

Споменът за мен те изгаря в празното пространство

името ми изговаря...

болката нестихва

и сълзите сами потичат,безкрайни,скрити зад хиляди тайни.

Колко още ще ме страдаш,колко още ще боли...

раздялата кърви,прости....аз просто те обичах,

повече от себе си дори,тръгнах си по-малко да боли.

Разбери..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...