Feb 26, 2006, 6:09 PM

Прости!

  Poetry
1.1K 1 4
                         Не се сърди!
                         Не казвай сбогом!
                         Не ме вини,
                         че ме плени!

                         Не ти се сърдя-знам
                         въздушни кули си строят
                         не само Дон Кихот
                         и Санчо Панса!

                         О,мечтателко,нима повярва,
                         че някой може да ти вярва..
                         И твоите мечти-
                         подводни са скали.
                           
                         Тъй дълго чаках..
                         Сърцето ми туптеше...
                         Прегращах те в съня си
                         и плаках,плаках..
       
                         И срина се небостъргача
                         с чутовен гръм и трясък,
                         а съвестта-палача
                         в отломките дочува крясък..

                         А огъня запален
                         горя,горя самотен..
                         Прости...не ме вини!
                         Знам любовта е сляпа .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!Радвам се, че съм докоснала душите ви!
  • Тъй дълго чаках..
    Сърцето ми туптеше...
    Прегращах те в съня си
    и плаках,плаках..
    много силно
  • Хареса ми и на мен! Действай, пиши, ти можеш! За 6-так си!!!
  • Хареса ми!Искрено е!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...