Feb 26, 2006, 6:09 PM

Прости!

  Poetry
1.1K 1 4
                         Не се сърди!
                         Не казвай сбогом!
                         Не ме вини,
                         че ме плени!

                         Не ти се сърдя-знам
                         въздушни кули си строят
                         не само Дон Кихот
                         и Санчо Панса!

                         О,мечтателко,нима повярва,
                         че някой може да ти вярва..
                         И твоите мечти-
                         подводни са скали.
                           
                         Тъй дълго чаках..
                         Сърцето ми туптеше...
                         Прегращах те в съня си
                         и плаках,плаках..
       
                         И срина се небостъргача
                         с чутовен гръм и трясък,
                         а съвестта-палача
                         в отломките дочува крясък..

                         А огъня запален
                         горя,горя самотен..
                         Прости...не ме вини!
                         Знам любовта е сляпа .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!Радвам се, че съм докоснала душите ви!
  • Тъй дълго чаках..
    Сърцето ми туптеше...
    Прегращах те в съня си
    и плаках,плаках..
    много силно
  • Хареса ми и на мен! Действай, пиши, ти можеш! За 6-так си!!!
  • Хареса ми!Искрено е!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...